Все по-често започват да се чуват новини за това как се правят опити да бъде клониран примат. Успеха на това начинание би отвело науката още една стъпка напред към това да бъде клонирано човешко същество.
Трудно ми е да приема тези опити на учените. Не разбирам защо това е необходимо. Да, използването на клониран орган за трансплантация би спасило хиляди, дори милиони човешки животи, но сигурни ли сме, че органите могат да функционират отделно от тяло? Ако не могат, то до къде ще ни стигнат скрупулите, за да убием живо човешко същество и да го използваме за резервни части? Нашите собствени скрупули и съвест, която по не знам какъв начин ще ни позволи да осъзнаваме идеята, че наше образ и подобие, живо, дишащо, разсъждаващо, чувстващо подобие, ще бъде отнето от света, за да задоволи нашата нужда да живеем. Да, то е създадено единствено и само с тази цел, но това не променя факта, че това е жив човек, който може да постигне всичко, което си пожелае… стига да му бъде дадена възможност за това.
Творците също са разсъждавали върху тази тема и то доста пространно. Един прекрасен филм отразява именно тезата, която искам да защитя и ако не сте го гледали, горещо го препоръчвам.