Сензорът и стомахът

Въртя часовника на китката си и гледам как вибрацията му стихва. Отново. Опитвах се да се насладя на сутрешното си кафе, но онзи малък моторче вътре в каишката реши да ме изтръгне от тишината. Поредното напомняне да се движа. Или по-точно – поредното „ако не се движиш, значи не си човек“. И се замислих: не проверявам дали съм добре, а чакам уреда да ми каже, че не съм.

Преди време започнах да се чувствам изтощен от собствената си работа. Всички срокове, задачи, срещи – сякаш времето ме беше погълнало. Реших, че имам нужда от инструмент, който да ми „оптимизира“ деня. Този часовник обещаваше да превърне хаоса на ежедневието в ясни графики. Беше забавно в началото – да следиш пулса, кислорода, съня, сякаш си в космическа мисия. После обаче разбрах, че не се чувствам по-спокоен, а по-тревожен. Лошият „резултат“ в приложението започна да тежи повече от умората ми.

Започнах да се питам дали този контрол не е просто нова форма на зависимост. Вместо да се доверя на усещанията си – дали съм бодър или уморен – се взирах в графики и проценти. Превърнах тялото си в таблица с данни, която трябва да анализирам. Всъщност, това не е случайно. Има икономическа логика зад всичко това. Производителите на тези устройства не искат да сте здрави – искат да ви накарат да се чувствате недовършени. Да има винаги нещо, което не е наред, за да проверявате приложението отново и отново. Това е маркетинг, облечен в мантията на биометрията.

Масовата мания е да превръщаме всяко физическо усещане в цифри. Но така губим самото усещане. Когато броиш стъпки, забравяш да се наслаждаваш на ходенето. Когато гледаш процента на дълбокия сън, не усещаш дали си отпочинал. Станахме експерти в четенето на графики, но неспособни да чуем сигналите на собственото си тяло.

Разбрах, че този уред не е инструмент за свобода, а просто още един начин да бъда вързан за екрана. Вместо да намали стреса, го превърна в цифрова метрика. Сега, когато часовникът вибрира, просто го оставям да вибрира. Няма смисъл да проверявам дали съм „здрав“, ако едно устройство може да ми отнеме сутрешния мир.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *