Вчера сутринта се опитах да си направя омлет. Не, не става дума за някакво кулинарно предизвикателство или опит да впечатля Instagram. Просто исках нормален омлет. Докато разбивах яйцата обаче, се замислих – колко хора всъщност вярват, че това, което им се продава като „автентично“ и „истинско“, наистина е такова? Омлетът ми беше метафора. Истинският проблем е друг.
Инфлуенсърите. В момента са като съвременни оракули, само че вместо да гледат в небесата, гледат в анализите за engagement rate и CPM. И пророкуват – не за бъдещето на света, а за бъдещите ви покупки. Напомня ми за древността, за делфийския оракул, към когото хората са се стичали с въпроси за съдбата си. Разликата? Делфийският оракул поне твърдеше, че е вдъхновен от боговете. Инфлуенсърите са вдъхновени от… приходите.
В сряда попаднах на пост на фитнес инфлуенсър, който рекламираше хранителна добавка за „екстремно покачване на мускулна маса“. Снимката беше толкова обработена, че приличаше на компютърна графика. Той твърдеше, че е постигнал тялото си само с тази добавка и стриктни тренировки. Абсурд. Знам го, защото тренирам от години и съм виждал достатъчно хора, за да разбера, че няма магическа формула. Истинският труд изисква време, постоянство и – най-важното – генетика. Но кой би се интересувал от истината, когато има бързо решение?
Това е търговия с надежда. И не е нещо ново. През вековете хората са търсили знаци, предсказания, гаранции за по-добро бъдеще. Пророците, гадателите, шарлатаните – всички са се възползвали от тази нужда. Сега просто имаме нов канал за разпространение. Вместо да се събираме около кладенец, за да чуем гласа на оракула, скролваме безкрайно в Instagram, докато някой ни каже какво да купим, за да се почувстваме по-добре. И хората купуват. Купуват, защото дълбоко в себе си искат да вярват, че има решение. Искат да вярват, че могат да бъдат по-добри, по-красиви, по-успешни – просто като използват правилния продукт или последват правилния съвет.
Наскоро попаднах на група във Facebook, посветена на „духовни практики“. Хората споделяха видения, тълкуваха сънища, даваха си съвети как да привлекат позитивна енергия. Беше сюрреалистично. Имаше една жена, която твърдеше, че може да комуникира с духовете на предците си и да им задава въпроси за бъдещето. Разбира се, срещу скромната сума от 50 лева на час. Спомням си, че баща ми беше колекционер на антики. Той често казваше, че всяка вещ носи спомени и енергия. Но той не ги използваше, за да печели пари. Той просто цени стойността им.
Това е разликата. Истинската стойност се крие в автентичността, в искреността, в честността. А съвременните инфлуенсъри рядко предлагат нещо подобно. Те предлагат илюзия, фасада, добре режисиран спектакъл. И хората го купуват. Купуват го, защото са уморени от реалността, от сложността на живота, от липсата на ясни отговори. Искат да вярват в нещо, дори и това нещо да е измама.
В петък бях на парти. Видях момиче, което позираше за снимки с всякакъв предмет – цвете, чаша, лампа. Не ядеше, не пиеше, не разговаряше с никого. Просто позираше. После пусна снимките в Instagram и получи десетки комплименти. Защо? Защо ценим толкова много външния вид, толкова малко съдържанието? Защото сме свикнали да живеем в свят на повърхностни впечатления, на бързи заключения, на фалшиви идеали.
Омлетът ми стана добър. Не перфектен, но добър. Защото понякога е достатъчно да се съсредоточиш върху малките неща, върху качеството, върху автентичността. Да забравиш за пророчествата, за илюзиите, за търговията с надежда. Просто да си направиш омлет. И да го изядеш. Без да го снимаш.