Вчера ми се изсипаха покани. Не, не за рожден ден, а за сватби. Пет броя, за един месец. Отпечатани на дебела хартия, с блестящи букви и картинки на годежни пръстени. И ми просветна – това не е покана, това е реклама. Груба, натрапчива реклама на отчаяние.
Не ме разбирай погрешно. Не казвам, че хората, които се женят, са отчаяни. Казвам, че целият процес, особено как се представя в социалните мрежи, е превърнат в рекламен трик. Реклама на един идеализиран живот, който рядко има общо с реалността. Сватбената покана вече не е жест на споделена радост, а първият пост в Instagram кампанията „Аз и моята половинка сме щастливи“.
Още преди да получа поканата, знам какво ще последва. Една вълна от перфектни снимки, внимателно подбрани филтри, истории за романтични предложения и „случайни“ срещи. Всичко е режисирано, изкуствено. Защо? Защото щастието се е превърнало в стока. Трябва да го покажеш, да го рекламираш, да докажеш на всички, че си успял.
Спомням си сватбата на мой близък приятел преди десет години. Аз бях един от малкото, които не качиха снимки в социалните мрежи. Той, разбира се, го направи. На всеки час – нова снимка: от подготовката, през церемонията, до първия танц. По-късно седнахме заедно, уморен от цялото това позиране и усмивки. Той беше видимо изтощен, но доволен. „Трябва, бе! Хората трябва да видят, че сме добре!“, каза ми. Тогава не разбрах напълно какво има предвид, но сега е ясно. Трябва да покажеш, че си добре, иначе си губещ.
Това е проблемът. Сватбите вече не са интимни събития, а публични спектакли. Всеки детайл е съобразен с очакванията на другите, с това какво ще се хареса във Facebook, Instagram, TikTok. Забравили сме, че истинското щастие не се крие в броя на харесванията, а в споделените моменти с любимите хора.
Познавам една жена, която организира сватба като от приказките. Бюджетът беше безумен, роклята – като на принцеса, мястото – петзвезден хотел. Всичко трябваше да е перфектно. И беше. Но след сватбата се оказа, че е натрупала огромни дългове и е в постоянен стрес. Тя похарчи цяло състояние, за да създаде илюзия за щастие, а реалността беше доста по-различна. И още по-лошо – не можеше да спре. Вече планира „перфектната“ първа годишнина, за да поддържа имиджа. Това е консуматорство в най-чистата му форма.
Наблюдавам, че този тренд е особено силен сред младите хора. Те са израснали в свят, където социалните мрежи определят самочувствието. Успехът се измерва в последователи, красотата – в харесвания, а щастието – в перфектни снимки. И сватбите са просто още една възможност да се докажат, да се покажат, да впечатлят.
Не казвам, че не е хубаво да споделяш радостта си. Казвам, че не трябва да забравяш себе си, истинските си чувства, това, което наистина има значение. Не трябва да позволяваш на социалните мрежи да определят как трябва да изглежда животът ти.
Затова, когато следващия път получа сватбена покана, няма да бързам да я снимам и да я кача. Ще се опитам да се насладя на момента, да се радвам на щастието на приятелите си и да оставя телефона си встрани. Защото истинската радост не е във виртуалния свят, а в реалния живот. И е време да започнем да го живеем. По-малко реклама, повече живот.