Не искам да звуча високопарно или по какъвто и да е друг начин, но наистина го мисля: Животът е такъв, какъвто сам си го направиш и никой не ти е виновен за положението освен ти самият. Нека поясня…
В днешно време е трудно човек да се справя с проблемите на ежедневието. Така е, но затова и всеки от нас си има глава на раменете, с която да мисли и да разсъждава над решенията, които взема. Ето един познат ви давам за пример веднага. Човекът е на 33 години, има си работа със сравнително добро заплащане, но преди години навлезе в порочния кръг на съфинансирането на кредити. Взеха да не му стигат парите на месец, изтегли кредит. Парите от кредита свършиха и веднага го рефинансира. Купи си някаква техника включително и iPhone, като 2 месеца по-късно продаде iPhone-а с 500 лв. на загуба. Сега е натрупал поне 10 хил. лв. борджове без да е направил с тези пари нещо смислено. Да не говорим, че преди година му се роди и малко дете, за което да се грижи. Как се оправя… не ми се говори, но е достатъчно красноречиво да ви кажа, че работи на 2 места едновременно, а жена му е в майчинство и на минимални осигуровки.
Същевременно познавам друго момче, чието семейство преди години беше в що-годе подобна ситуация. Живееха под наем, понеже не могли да си изплащат ипотеката и банката им взела апартамента. Това мотивирало момчето и той започнал да работи още на 16-годишна възраст. Завърши съвсем обикновено СОУ и така и не се записа в университет. През цялото си свободно време обаче четеше и зубреше разни книги за програмиране и какви ли не още компютърни истории. Беше му трудно, но в крайна сметка успя да изплува и в момента взема 4-цифрена заплата. Не е зле, а?
Та, това е положението, скъпи читатели и блогъри. Животът е такъв, какъвто си го направиш. Стискаш зъби, бориш се да си намериш място под звездите и използваш по предназначение главата на раменете си, за да не я блъскаш после в стената от яд какви сам си ги надробил. Не казвам, че е лесно да пожънеш успех, но ако беше, всеки щеше да го прави 😉
