Слънце, плаж, море и един незабравим Джулай

Тази година решихме, че искаме да посрещнем лятното слънце на морето, както си му е реда и се натоварихме на колите, стегнахме палатките и отпрашихме към прекрасните брегове на Арапя.

Пристигнахме късно по тъмно, тъй като трябваше да свършим първо работа и тогава да хващаме пътя. Времето беше топло и приятно и се разположихме на плажа. Отворихме биричките и се наслаждавахме на компанията си и приятната атмосфера, която ни заобикаляше.

По едно време, когато повечето хора вече бяха заспали с една приятелка решихме да се разходим. Да, може да помислите, че е твърде рисковано в тъмното, но не бяхме чак толкова неблагоразумни. Все пак си бяхме взели челници, които ползвахме за нощната си разходка по скалите. Не мога да опиша с думи колко беше интересно морето и атмосферата наоколо. Гъста пара (почти като мъгла) се издигаше от водата ни обгръщаше. Беше повече от приказно, а в комбинация с многобройните падащи звезди, които се виждаха толкова ясно и близо до нас, моментите прекарани на тези скали бяха наистина незабравими. Всъщност постояхме доста време там, любувайки се на звездите, ярката, като фар вечерница и опияняващата пара… и всичко това озвучено от шума на морето, което се разбиваше в скалите.

По едно време решихме, че трябва да отидем да разбудим останалите, които бяха заспали в спалните си чували на плажа. Докато стигнем до тях вече беше започнало да се съмва. Събудихме ги, събрахме си багажите и започнахме да се качваме отново към скалите, за да можем да наблюдаваме изгрева от най-хубавото място.

Отидохме и се настанихме, слънцето дойде и ни погали с топлите си лъчи. Музика звучеше от близките палатки. Изживяването беше приятно и запомнящо се, а след като слънцето се издигна, отидохме да си разпънем палатките в близката горичка. Дните, прекарани в блажено откъсване от градския шум и телефони, които използвахме само за фенерчета, бяха незабравими и много релаксиращи. Със сигурност ще повторим и следващата година, когато ще се насладим за по-дълго време на прекрасната природа и липсата на каквато и да било връзка с нашето ежедневие.

author avatar
bdoichev
Аз съм Божидар Дойчев, блогър от Сливен, който обича да намира вдъхновение в ежедневието. Пиша за малките неща, които често остават незабелязани – от сутрешното кафе до миговете, прекарани с любими хора. Темите ми обхващат личностно развитие, култура, взаимоотношения и житейски уроци, които поднасям с топлина и малко хумор. Вярвам, че дори най-обикновеният ден може да бъде източник на вдъхновение, ако знаем къде да погледнем. За мен писането е начин да свързвам хората и да им напомням, че красотата е в простичките неща.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *