Идва един от най-хубавите български празници. То даже не е и толкова празник, колкото обичай. Не е и само български. Логично, като се има предвид, че води началото си от езически времена, да е поостанал и при някои други народи. Така или иначе първи март и у нас, и навсякъде, където се празнува, си носи дълбокия смисъл на новото начало, което идва с пролетта, и разбира се, на надеждата за нещо по-хубаво, което ни чака. Така се случи тази година, че със сигурност, когато връзваме или ни връзват мартеничките, освен чисто лични и чисто житейски сполуки, ще си пожелаем такива и за цялата нация, защото няма как да се случат личните ни успехи, ако не сме успели заедно. Не за това обаче исках да пиша. Както и много други празници или обичаи, и този от няколко години силно се комерсиализира и което е още по-лошо доста се приближи до кича. Традиционните български мартенички, ръчна изработка, от вълнена прежда и разноцветни кончета за колорит, бяха изместени от невероятни китайски пластмаси и причудливи фигурки и герои, които със сигурност откраднаха автентичността и красотата на този ден. Затова ми се иска да призова всички, когато купуват мартенички – може и да е малко по-скъпо, но купете мартенички, които са традиционни и са си направени тук, в България, от хубава българска прежда. Пък ако имате време, нищо не пречи и сами да си ги направите – така освен пожеланията за здраве, ще вградите в тях и личното си отношение. Защото съгласете се, не може да си пожелаем здраве по български с мартеници, в които е вградена китайска енергия. Нищо против китайското – но нали за това са китайските ресторанти.