Чувал съм, че казват на таксиметровите шофьори бакшиши, но честно казано не бях много сигурен защо. Предполагах, че е някакъв остатък от времето, когато таксиметровите коли са се брояли на пръсти и е било направо нелепо да имаш шанс да ползваш тия услуги, и в края на маршрута да не възнаградиш подобаващо шофьора. Тия дни аз обаче открих и един нов смисъл на това понятие и реших да го споделя с вас.
Наложи ми се наскоро да ползвам кола за сравнително кратък маршурт – просто носех тежък багаж. Сметката ми беше точно 2,50 лева. Поразрових в джобовете – най-близката сума, която можех да дам, беше две банкноти от по два лева. Така и направих. Взе ги шофьорът, след което започна едно бъркане по джобове, портмонета, жабки и прочие места, където можеха да се намерят пари за ресто. Нищо. Взе да кърши ръце – но не много убедително: Нямал да ми върне. Да проверя дали няма да намеря някакви стотинки. Обясних му, че вече съм я свършил тая работа. Започна едно суетене и моткане с главна цел да ми писне, да кажа благодаря и да му харижа остатъка. Не го направих. Като видя човекът, че много време отива в тая игра на котка и мишка, изведнъж се сети за джоб, който беше забравил. То пък се оказа, че точно в него били дребните.
Сигурно вече си мислите колко съм дребнав, че правя проблем за лев и нещо. Не съм, принципен съм. И позицията ми по въпроса се изчерпва със следното: длъжен съм да заплащам само това, което съм консумирал или използвал като услуга. А това, дали ще възнаградя по някакъв начин някого за добро отношение или добре свършена работа, си е единствено и изключително мое решение. И никакви игрички и тарикатлъци не могат да ме накарат да го променя.
А що се отнася до дребните – длъжен си да имаш, когато се занимаваш с търговия или услуги от тоя род. Другото е несериозно – все едно лекар от бърза помощ да ви иска домашния апарат за кръвно налягане, понеже е забравил служебния.