Това е празник, в който честваме нашата писменост. Надявам се да няма хора в България, които да не знаят това. Но истината е, че мнозинството от хора, които дори не знаят за съществуването на страната ни, смятат че азбуката ни е руска, а не българска.
Това е разбираемо, предвид, че Русия е много по-голяма и могъща държава, с много голямо международно влияние както на пазара, така и геополитически. Но нека да оставим това настрана.
Празникът е важен за нашата култура и самосъзнание като българи, защото независимо от чуждестранните влияния и 5-вековното подтисничество, ние сме успели да го съхраним.
Благодарение на езикът ни, сме запазили родните си обичаи, традиции, ценности, предания. Това ни е съхранило като народ, със собствена идентичност и не ни е позволило да бъдем погълнати от властващите над нас.
В днешно време, хората с патос говорят за това, че не ценим езика си, че непрекъснато вкарваме чуждици в него и, че не можем да го пишем и говорим правилно. Може би имат известно право, но аз лично съм твърд противник на това непрекъснато да се гледа от негативната страна на нещата.
Това, че езикът ни се променя е нещо нормално. Напълно естествен процес и показва, че нацията е жива и развиваща се. Разбира се, не е препоръчително да заменяме собствените си думи с чужди. В същото време, когато става въпрос за правописа и правоговора… В световен мащаб съществува тази тенденция, мнозинството от хора да не умеят да го правят правилно. Е, защо тогава си мислим, че ние трябва да сме по-различни от останалите човешки същества на планетата?