По-възрастните са свидетели, по-младите сигурно са чували за аварията на ядрената централа в Чернобил – мисля е било 80-те години на миналия век, да не ровя сега в гугъл да проверявам. Защото не е толкова важно точно кога се е случило, а какво се е случило. Казват, тогава управниците на комунистическа България умишлено не уведомили гражданите за аварията и за опасния радиационен прах и дъжд, които идвали насам. Те, управляващите, пиели минерална вода, а обикновените хора похапвали сладко пролетни салати от марули, поливани с радиоактивен дъжд. Сетих се за тия събития покрай потресаващите информации, които излизат в пресата за продукти, които се внасят от чужбина и които ядем. Продукти от застояло конско месо, поръсени с прах от кръв, за да изглеждат пресни, продукти, които трябва да са сирене, само че в тях няма мляко, млечни салати, в които има всичко друго не й мляко, портокали, обработвани незнайно с какво, за да се запазят по-дълго време, банани, пръскани с някакъв газ, за да узреят по-бързо, маслини, които в Турция боядисвали с текстилна боя за по-евтино, пилета, блъскани с хормони и антибиотици и да не продължавам. Вероятно много от вас ще си помислят, че това е параноя, но не е. Може би половината от твърденията са полуистини. Но даже и така да е. Факт е, че комунистическата липса на морал и човечност в оня случай с Чернобил, а може би и с много други случаи, днес е заменена от безконтролна алчност и стремеж да продаваш на всяка цена, може и да са боклуци, може и да убиват бавно, няма значение, важна е печалбата. В заглавието попитах какво ядем. Боклуци е отговорът. По-правилният въпрос е къде е разликата между тогава и сега 🙁