Мисля, че на всеки от нас се е случвало да бъде разочарован от себе си в някакъв етап от живота си. Може да се е случило нещо значимо, а може да е било и нещо по-малко. Може би някога сте изкарали ниска оценка в училище, скъсали са ви на изпит, не сте се справите по време на кандидат-студентската кампания и не са ви приели в желана специалност? Може би сте допуснали неволна грешка на работното място, за която съжалявате и т.н., но няма как да поправите? Резултатът е един – разочарование от вас самите, защото знаете, че вие и само вие носите вината на плещите си.
Във всеки случай моментите, когато сме били разочаровани от себе си, запомняме наистина трайно. Аз например си спомням първият случай с подобна насоченост в моя живот. Скъсаха ме на изпита по кормуване, когато се взимах книжката. Успях от втория път, но това беше без значение за мен. След онзи ден паметен ден на провал си казах: „Не ми харесва да се провалям в нещо…“ и си обещах, че ще направя всичко по силите си, за да не се повтаря тази или подобна й ситуация.
Вероятно и вие имате подобни спомени като моя, защото клкото и да се стараем да не допускаме грешки, те винаги се случват. Хората сме такъв тип същества, че неволно бъркаме и след това се чувстваме разочаровани от себе си. Неизбежно е. Единственото, което можем да направим, е да продължим да живеем с грешките си, да ги приемем и да ги превъзмогнем. Истина е, че времето лекува всички рани. Но преди то да ни излекува, е нужно първо да превъзмогнем горчивината от собственото си разочарование и да се опитаме да живеем с нея.
