Имам, или е по-точно да кажа имах, едно любимо предаване по Би Ти Ви – “Отпечатъци” с водещ Мира Баджева. Дават го доста рано в неделя и ако ви кажа, че съм го гледал на живо, ще ви излъжа – ранното ставане в почивен ден е героизъм, на който аз не съм способен, но винаги го гледах на записи. И като редовен зрител смея да твърдя, че това е едно от малкото интелигентни предавания в българския телевизионен ефир, което не гони евтина популярност и лесен рейтинг, като не дава трибуна на руси и черни златки (изписването на името с малки букви никак не е случайно), екстрасенски и гадателки и въобще на жълтините на деня. Предаването е от типа коментарни – гостуват известни политолози, социолози, журналисти, политици и коментират наболели през седмицата обществени и политически проблеми. Но като на всяко хубаво нещо и на това предаване му дойде краят. Водещата обяви, че решението й е лично, на мен не ми звучи достоверно. Но факт е, че стойностните програми в българския ефир останаха с една по-малко. Като малка компенсация приемам последния брой на предаването, който наистина беше един малък празник за ценителите на качествената мисъл и слово. Водещата беше поканила любимите ми коментатори – социолога Андрей Райчев, социалния антрополог Харалан Александров и психиатъра Николай Михайлов. Темата беше свободата. И гостите с присъщите си речовитост и задълбоченост успяха да формулират по темата неща, за които отдавна си мисля, но никога не съм успявал да систематизирам така. Така че, ако ви интересува една модерна и неочаквана трактовка на темата свобода, обезателно гледайте този последен брой на предаването, защото рядко краят на хубавите неща е толкова впечатляващ.