Идва март месец, с него и пролетта. В България имаме една стара традиция, която аз много харесвам – да се носят мартенички. Красиви са и цветни. Много им се радвам.
Да, но …
не харесвам цялата тази цигания по улиците. Всеки е изкарал по един простор и го е накичил да продава мартеници. Знам, че доста добре се печели от този така да го нарека бизнес, но ми идва в повече когато не мога да премина нормално през тротоара. Всеки се е настанил там, където е сметнал за добре и цари пълен хаос.
Започвам да се чудя защо ние българите сме способни да развалим всичко. Дори и празника вече започва да ми става някак си опорочен.
