Всеки българин знае, че 3-и март е Националният празник на нашата страна. Чудя се обаче дали осъзнаваме какво символизира тази дата в действителност. 137 години след Освобождението ни какво означава 3-и март за нас днес? Осъзнаваме ли наистина какво сме спечелили, или по-скоро извоювали през 1878 г., или възприемаме днешния ден като възможност да си останем вкъщи вместо да отидем на работа и същевременно да имаме основателна, извинителна причина за това. Честваме ли в действителност символиката на Националния ни празник, или чисто и просто се възползваме от почивния ден, както на нас ни допада?
За съжаление нямам категоричен отговор… макар да ми се иска да беше иначе. Когато бях по-малък, ни обясняваха в училище защо днес е специална дата и с какво точно е специална. Аз самият се чувствах по-съпричастен по този начин, но с течение на времето мисля, че това чувство бавно отмина. Струва ми се, че за да се възвърне и за да усетя отново тържествеността на 3-март, трябва да се говори повече по темата. От уста на уста, от човек на човек, от семейство на семейство или от компания на компания току виж си спомним защо днешният ден не е просто почивен ден в аванта, а е специален.
Може би догодина аз самият ще се опитам да поема самоинициатива за популяризиране на 3-и март малко повече в сравнение с тази година. Ако се получи верижна реакция още по-добре. Вярвам, че идеята си струва усилията! А всъщност защо да чакам до догодина? Честит Национален Празник днес! Представяте ли си какво би се случило, ако всеки от нас честити днешния ден лично на поне 5 човека, те на още 5 и т.н. Иска ми се да видя това да се случва!