Гърците имат поговорка, която гласи “Отвън кукла, отвътре – панукла”, която преведена означава отвън кукла, а отвътре – парцалана и обикновено се употребява за жени, които са нагласени и наконтени, но инак са си мърляви. Както виждате, аз съм обърнал поговорката в заглавието, побългарил съм я и с нея искам да илюстрирам типично българския ни манталитет вътре да чистим и киприм домовете си, да им слагаме табелки образцов дом, а щом прекрачим вратата на апартаментите или къщите си, да се държим като аборигени. Да плюем по улиците, особено мъжете, да чоплим семки и да мятаме люспите по земята, да си хвърляме фасовете, да оставяме подаръци по тротоари и градинки от домашните ни любимци, защото ни мързи да вземем найлоново пликче и да почистим след тях, да мятаме найлоновите пликове с боклуците си понякога и направо през терасата. Да изреждам ли още?! Хиляди пъти съм се удивявал, когато съм отивал на гости при приятели, познати или колеги, на мръсни жилищни входове, в които мирише отвратително, в които очевидно не е метено и мито със седмици, надраскани и неподдържани цокли, занемарени, мръсни и раздрънкани асансьори – и в момента, в който прекрачиш прага на апартамента, буквално попадаш в друг свят – стерилно, подредено, излъскано. Модерни мебели и техника, безупречен домашен уют. Измамна е тая работа обаче. Защото даже и блиндираните врати с табелка образцов дом не са в състояние да спрат мръсотията и микробите, които напират отвън. Ако я караме така, рано или късно ще се настанят в уж чистите ни домове.
