Пиромания по български

Всяка година по това време се чувствам като рейнджър в центъра на бойни действия. Няма ден, няма нощ – гърми се отвсякъде. Като се почне от Коледа и се свърши някъде по Ивановден. Не може да отидеш до кварталния магазин, без покрай теб да припукат поне две три-бомбички. Понякога в такава опасна близост, че първото нещо, което правиш, след като си плюеш в пазвата, е да поемеш към най-близката църква и да запалиш свещичка, че си оцелял. И няма черна новинарска хроника за тежки злополуки след такива пироизпълнения, която да уплаши търсачите на силни усещания – мята през балконите и мало, и големо. Принципно съм за това всеки да прави със собственото си здраве и живот каквото намери за добре. Не и когато е за моя сметка и върху моята глава. Съгласен съм, че това са хубави празници и няма нищо лошо човек да изпусне парата и по подобен начин. Но не със самоделки и без правила. Имам приятелка, чиято сестра е омъжена в една от скандинавските страни, не се сещам сега точно коя, и преди няколко години тя й гостуваше там точно по Нова година. Такива пироексперименти там са позволени само на определени за целта обезопасени площадки – прави с цел да се предотвратят много вероятни пожари, тъй като домовете им са предимно от дърво. То и  в България има правила за вноса, продажбата и употреба на такива средства, има даже и глоби за хвърлящи през терасите бомбички. Някой обаче да е чул за случай на глобен за това, че е хвърлял пиратки през балкона?! Аз не съм.

Google+ Comments