Празник на книжнината

Върви народе възродени – с тези думи свързвате 24 май, нали? Винаги с училището обвързваме празника, а той всъщност е нещо повече. Може би забързани в ежедневието, забравяме за същността му, но всъщност ние точно тогава го почитаме най-много. Пишейки и четейки на нашия роден език, ние празнуваме българската просвета, книжнина и култура.

Досега може би не сте се замисляли как прекарвате деня и дали правите нещо по-специално. Предполагам, че повечето от вас, които имат деца, го отбелязват с тях отново на тържествени училищни шествия. Но за останалите – как подобаващо да отбележим празника на делото на светите братя Кирил и Методий?

Тъй като темата представляваше интерес за мен през месец май, реших да направя нещо различно, но в същото време нещо много мое. С любима книга на любимо спокойно място сред природата, въоръжен с хамак, слънчеви очила, шапка и свежа лимонада. Искам да ви кажа, че така прекарах часове, а книгата – както се казва, направо я „изядох с кориците“.

За следващата година възнамерявам да разширя дейността си да не е просто лежане и книги. Много ми се иска да обогатя общата си култура и не само да чета, но да попиша. Обаче не на сегашния български, а онзи, стария – от глаголица до следосвобожденска България. За тази цел проверявам курове и различни активности из страната.

С този текст ви призовавам следващата година и вие да помислите за специален начин, по който да отбележите 24 май. Той е също толкова важен, колкото и всяко друго национално честване. Просто понякога го забравяме, въпреки че го почитаме всекидневно. Но дори да не организирате нещо специално, поне се сдобийте със стойностна книга.

author avatar
bdoichev
Аз съм Божидар Дойчев, блогър от Сливен, който обича да намира вдъхновение в ежедневието. Пиша за малките неща, които често остават незабелязани – от сутрешното кафе до миговете, прекарани с любими хора. Темите ми обхващат личностно развитие, култура, взаимоотношения и житейски уроци, които поднасям с топлина и малко хумор. Вярвам, че дори най-обикновеният ден може да бъде източник на вдъхновение, ако знаем къде да погледнем. За мен писането е начин да свързвам хората и да им напомням, че красотата е в простичките неща.

Comments are closed.