Ако сте усетили последните ми материали, то в тях се набляга на нещата от страна, различна от просто логичната. Причината е новият ми интерес към по-духовна литература. Спокойно, той не е зароден от някоя църква или организация. Сам правя проучванията си и избирам четивата спрямо ситото на разбиранията ми.
Този мой интерес обаче ме доведе до определени групи в социалните мрежи и съответно до кръгове от хора в родното ми място. Но любопитното е, че всички тези индивиди не четяха със сърцето и разума си, а приемаха всичко за чиста монета. По този начин те изпадаха в крайности, които ги караха да изглеждат налудничави.
Затова и днес в блога поставям темата дали духовността и запознаването на човек с неща извън логичното е ново умение? Или е просто слаба страна, която другите да използват срещу теб в подходящ момент? Само по себе си знанието е винаги от полза, но то трябва да бъде приемано с доза критично мислене. Доказвайки нещата в собствената си глава, те придобиват много повече смисъл и приложимост.
Направи ми впечатление, че тези хора, за които в споменах по-горе, всъщност повишават егото си и вече се приемат като богоизбрани. Истината не е за всекиго и този, който не е готов за нея, полудява. Казвам го буквално и преносно, защото съм се убедил. От йога, християнството и мюсюлманството знаме, че всички сме равни, а пътят на израстването ни зависи от благородните качества, които проявяваме.
Тогава защо да се мислим за нещо повече от другите, ако знаем за някоя от тайните на живота? Това не означава, че може да действам срещу другите и да се налагаме над тях, а точно обратното – да подхождаме с разбиране и толеранс. Затова духовното израстване трябва да е сила, а не слабост.
