Преди месец станах жертва на грабеж и то по какъв нелеп начин. Бях ходил до магазина и се бях прибрал в кооперацията, където живея. Спомням си как заключих входната врата на кооперацията много ясно, но явно съм забравил да заключа тази на апартамента ми. Беше ранен следобед, имах почивен ден и реших да подремна малко, а и навън валеше, та времето ме предразполагаше към дрямка. Сложих портфейла и телефона на един рафт до леглото.
Спя си аз сладко-сладко без да чуя и звук. В един момент се събуждам от трясъка на затваряща се врата. Огледах се наоколо и видях, че телефонът и портфейлът ми ги няма. Станах стреснато и хукнах надолу по стълбите, досетих се какво е станало. Излязох от входната врата на кооперацията, огледах се наляво надясно, не видях никой да бяга. Обиколих сградата и пак нищо. Много ме хвана яд! Документи, пари, телефон – всичко замина.
Подадох жалба в полицията, те ми издадоха бележка за откраднати документи и така. Аз разнищих каква е работата междувременно. Жената, която живее на приземния етаж, е забравила да заключи вратата на кооперацията. Явно се е прибрала след мен онзи ден. И с моята отключена врата направо съм приветствал крадеца. Само не знам, ако бях буден, какво щяха да правят като го заваря в нас. Голям късмет е имал значи… ама и аз съм си виновен.
Между другото, няколко дни след кражбата един човек беше намерил портфейла ми на една поляна до нас. Парите ги нямаше, естествено, но пък документите и останалите неща си бяха там. Намерил ме е по един приятел, чийто телефон имах записан на една бележка вътре в портфейла. Поне си върнах документите. Обаче вече заключвам всички врати и ги проверявам редовно.