Патовата ситуация, за която НЕ мечтаех

Човек дори добре да живее, един ден на главата му се изсипват проблеми, особено работни такива. В блога си ще ви споделя за патовата ситуация, до която се достигна в офиса и се надявам за някакви съвети от вас. Настина мисля, че се нуждая от правилна посока.

Историята е такава: имам колега, с когото работим винаги рамо до рамо. Така е от 3 години и да ви кажа, доста се допълваме. Но през последните няколко месеца забелязвам демотивация от негова страна. В какво се изразява тя? Първо е в изпълнение на задачите с абсолютно нежелание, което бута и моя тонус.

Следва по-големият проблем. Поема ангажимент и казва срок, в който ще е готов. Но както може да се досетите, малко преди него идва с молба за помощ, защото не може да се справи. А това е работа, която изпълнява от години. Аз откликвам на призива му, защото знам, че клиентът чак и ако не е свършена работата, ще злепоставим себе си, фирмата и шефа.

Най-неприятното обаче е, че това не са единични случаи. Случва се перманентно, поне веднъж в седмицата. Аз разбирам за задачата и че не е изпълнена в последните часове от крайния срок. Това е огромно напрежение и психическо и физическо натоварване. Точно затова се прибирам скапан и усещам неправдата.

В полезрението ми се появяват две ситуации. Едната е да кажа на шефа какво се случва, но аз не съм порта и харесвам колегата си. Зная, че ако го махнат, всичко ще падне върху мен, не че и сега не е точно така де. Другата възможност е да говоря с него и да се опитам да съм медиатор. А третата, която ми хрумна точно сега, е да кажа на шефа, че имаме нужда от мотивация всички. Вие кой вариант мислите, че най-удачен? Или има друг, за който не се сещам?

Google+ Comments