Солун ли е, Тесалоники ли е…?

5-whitetower-1128a_aol-lifestyle-uk_151110В пределите на южната ни съседка, Гърция, има един град, кой е доста интересен и с богата история. До него съвсем спокойно можете да си организирате еднодневна екскурзия, особено ако се намирате някъде около София или в югозападна България. В противен случай ще ви се наложи да попътувате малко по-дълго, но пак е възможно. Препоръчвам ви да си направите подобен трип през пролетта или есента заради високите летни температури.

А, ако случайно не сте досетили за коя дестинация говоря, става дума за втория по големина град в Гърция. У нас той е известен с името Солун, но южните ни съседи го наричат Тесалоники. Някога чудили ли сте се защо и откъде се получава тази разлика в наименованието. Тя не е само у нас. На турски език Солун е познат като Selanik, а на румънски като Saruna.

Историческите сведения сочат, че Солун е основана през 315 г. пр.н.е. от македонския цар Касандър. Той се смята за най-важния приемник на Александър Велики, като в последствие се провъзгласява и за цар на Македония. Най-важното обаче и което се отнася към нашата тема е, че съпругата на Касандър се казвала Тесалоника и именно на нея той кръстил новооснования си град. Според някои исторически тълкувания Тесалоника се превежда като „победа на тесалийците“.

В течение на времето градът е влизал в пределите на различни държави заради ключовото си местонахождение. Когато е бил част от пределите на Османската империя, е преименуван на Салоника, откъдето вероятно идват и различните вариации на произношението сред балканските народи. Първоначалното име на мястото – Тесалоники – е върнато през 1912 г., когато градът официално е включен отново в пределите на Гърция след приключването на Междусъюзническата война и подписания Букурещски договор.

author avatar
bdoichev
Аз съм Божидар Дойчев, блогър от Сливен, който обича да намира вдъхновение в ежедневието. Пиша за малките неща, които често остават незабелязани – от сутрешното кафе до миговете, прекарани с любими хора. Темите ми обхващат личностно развитие, култура, взаимоотношения и житейски уроци, които поднасям с топлина и малко хумор. Вярвам, че дори най-обикновеният ден може да бъде източник на вдъхновение, ако знаем къде да погледнем. За мен писането е начин да свързвам хората и да им напомням, че красотата е в простичките неща.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *