Всеки иска да му е чисто, да му е удобно и приятно. Неприятното обаче е, че на малцина от нас им се занимава да почистват след себе си и не го смятат за свое задължение.
Аз вярвам, че големите промени се случват с поредица малки такива, които всеки от нас предприема от време на време. Все си мисля, че можем да пазим една идея по-често при това не само от естетични съображения.
Представете си следната ситуация. Съседът ви става сутрин преди работа, за да изведе кучето си. Часът е някъде към шест или седем сутринта. Кучето върши, каквото върши, в градинката в парка, но никой не почиства след него. Към девет или десет часа излизат майките с малките деца. Дечурлигата тичат, падат, пипат, ядат, каквото им падне и… усещате ли накъде отиват нещата. Не са едно и две болестите, които се пренасят по този начин. Да пазим децата не е въпрос само на лична хигиена, а обществен проблем.
Ето ви още една ситуация. Бързате, тичате, хапвате вафла в движение, виждате, че автобусът ви приближава и не искате да го изпуснете. Хапвате последното парче вафла в уста и хвърляте опаковката към кошчето, но не уцелвате… Ще се върнете ли да я вдигнете и да я сложите вътре в коша за отпадъци? Едва ли… все пак рискувате да си изпуснете транспорта, нали? Какво пък? Има ли сте доброто желание да опазите чисто. Просто този път не се е получило, но не сте вие виновни. Или път сте?
Аз се опитвам да пазя често. Надявам се, че успявам и се надявам и вие да се замислите по темата.