Имам приятел, който преди 3 години замина да учи в София. Казва се Стефан (или Чефо, както му казваме), с няколко години е по-малък от мен, но се познаваме от край време, та затова не можах да откажа на поканата му, когато ме викна на гости в столицата.
Това, което е хубаво да знаете, за моя познат е, че е студент III курс в Университета за национално и световно стопанство (УНСС) и има талант за забавление по нощните клубове и заведения. Поканих още двама общи ни познати, които бързо се навиха да заминем заедно за София. Отне ни няколко дни да се организираме и да изберем уикенд, който да е удобен за всички ни, но в крайна сметка се спряхме на датите 24-25 октомври. Пътувахме с моята кола, която ни отведе до софийската автогара. Това беше предварително уговореното място, където да ни чака моят приятел. Той ни посрещна и понеже бяхме доста гладни, веднага се запътихме към някое заведение, в което да похапнем. За обяд Чефо ни заведе в „ресторант и пица Розе“, а след като си тръгнахме оттам, го похвалих за добрия избор. Ресторантът ни предложи изкушаващо вкусна храна на достъпни цени. Заведението беше в автентичен италиански интериор, който много ми допадна. Поръчахме си традиционна пица, направена по автентична италианска рецепта, и по чаша червено вино, като сервитьорът ни предложи богата селекция от избрани вина от цял свят. Изборът не беше лесен и вече не помня какво точно пихме, но беше много хубава и отпускаща напитка. Така хапнахме доволно, събрахме добри впечатления от обслужването и атмосферата в заведението.
Стана време да помислим обаче къде да отседнем, докато сме в столицата. В началото смятахме да се настаним в някой от добрите хотели в София, които бяха поместени в страницата на резервация.ком. Но накрая променихме плана си и решихме да останем в квартирата на моя приятел. Тя се оказа доста просторна, така че се намери място за нас. Свалихме багажа от колата и се настанихме за няколко дни на гости. През остатъка от деня почивахме и си разказвахме истории – кой, къде, кога, какво… Към вечерта вече започна да не ни свърта на едно място и решихме излезем някъде навън. Имаше голям избор на заведения в София, но като помислихме с Чефо и останалите, накрая решихме да идем да се забавляваме в Ресторант Национал в Студентски град. Намерихме си едно голямо сепаре за компанията, а приятелят ми веднага видя няколко познати от университета, които впоследствие се присъединиха към нашата компания. Поръчахме си една табла шотове с текила, които изпихме на екс, и така стартира една запомняща се вечер. Хапнахме, пийнахме, ресторантът ни предложи голямо разнообразие от вкусни ястия и алкохолни напитки, а аз си поръчах един от специалитетите на заведението – шницел по виенски. Приятелите ми също опитаха разнообразни авторски специалитети. Що се отнася до пиенето, в последствие минахме на уискита. 
От тях позагряхме, развихрихме се на дансинга и дори се заиграхме с няколко девойки. Докато се усетим, вече беше минало 2 часа и понеже не искахме да проспим целия следващ ден, малко по-късно се върнахме към квартирата.
Така… на следващия ден леко ни боляха главите, но всеки от нас се правеше, че не усеща нищо подобно. Сутринта закусихме и решихме да се разходим из централната част на града. Първо се завъртяхме около НДК, а след това направихме разходка из бул. Витоша. Той ни се видя коренно променен – пешеходната зона беше с подменена настилката от клинкерни плочи, оформящи цветни фигури. Имаше съвсем ново осветление и пейки, както и озеленяване с поливна система. Витошка беше изцяло обновена. В този си вид много повече ми харесваше от преди. Беше ми любопитно да разглеждам още, така че продължихме разходката си към ул. Граф Игнатиев, Раковска, стихнахме до градинката пред Народния театър и ректората на Софийски университет. И в този район видях неща, които са се променили в положителна насока.
Накрая изпратихме Чефо до Студентски град, хапнахме следобеда в Ресторант родопска къща, на половин километър от вчерашния Ресторант Национал. Ресторант родопска къща беше в традиционна битова обстановка с уютна и топла атмосфера. Обслужването и сервитьорите бяха на ниво, а нашата компания се изкушихме да опитаме традиционните македонски специалитети, вещо приготвени от майстор готвач. Смея да кажа, че гозбите бяха апетитните, топли и много добре заситиха глада ни. И както можеше да се очаква, след това стана време да се връщаме към квартирата и да стягаме багажа на обратно за Сливен.
Дните, които прекарахме в София, бяха изпълнени със запомнящи се моменти, забава и веселие. Ще ги помня и ще ги разказвам занапред, а на Чефо сърдечно благодаря за поканата и гостоприемството.