Цирковото изкуство – една забравена страст

За първи път отидох на цирк, когато бях малко дете. И често казано не си спомням да съм се впечатлил особено много от това, което съм видял. От тогава не бях посещавал този тип изкуство и честно казано не ме и привличаше особено. Но един ден решихме да отидем фирмено и на цирк „Балкански“.

Спектакълът беше около два часа, в които ни се представиха традиционните за цирка колонада, фокуси, акробатични номера и животни.

Със сигурност не съм привърженик на дресирането на животни, но бях особено впечатлен от жената, която беше дресирала котки. Тези своенравни създания така добре да изпълняват задачи от своя стопанин е доста впечатляващо.

Но разбира се, най-интересни за мен си остават акробатичните и опасни номера, които буквално те карат да затаяваш дъх.

 

author avatar
bdoichev
Аз съм Божидар Дойчев, блогър от Сливен, който обича да намира вдъхновение в ежедневието. Пиша за малките неща, които често остават незабелязани – от сутрешното кафе до миговете, прекарани с любими хора. Темите ми обхващат личностно развитие, култура, взаимоотношения и житейски уроци, които поднасям с топлина и малко хумор. Вярвам, че дори най-обикновеният ден може да бъде източник на вдъхновение, ако знаем къде да погледнем. За мен писането е начин да свързвам хората и да им напомням, че красотата е в простичките неща.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *