С националните планове за общодостъпност на грамотността и изключителните условия, осигурени за целта от науката, откритията и производствената индустрия, сцената е подготвена за безпрецендентно засилване на човешката мисъл и дейност. Но има нещо странно в поведението на възрастните спрямо децата. След като спечелват правото да придобият такъв инструмент на прогреса, какъвто е грамотността, родителите не си правят труда са се образоват, а в повечето страни задачата е наложена на децата. Това е пример за очевидна нелогичност, която трябва да се обмисли.
Защо родителите, които се считат за естествени защитници на своите деца, ги натоварват с бреме, което самите те намират за неприятно?
Причината е, че съществуват сили, които оказват въздействие върху еволюцията на човечеството. Понякога надвиват дори инстинктите, дадени от природата за запазване на индивида. По този начин обществото чувства импулс да предприеме действия, за да се адаптира към новите условия и обстоятелства. Това се дължи на факта, че възрастният е по-слабо адаптивен. Детето е по-силно адаптивно към новите условия. Следователно задачата на образованието е придружена от усилие да облекчи теглото на детето и да му осигури условията да открие радост в активната си адаптация към променящата се среда.