От години съществува спорът Св. Валентин или Трифон Зарезан. Колкото и да съм привърженик по-скоро на втория празник, то ми се иска да се предизвикам и с размисли за деня на любовта. Не очаквайте да прочетете гениални изводи, а просто истините, до които съм достигнал.
Може би в ученическите години, когато тепърва започна да навлиза Св. Валентин, еуфорията бе голяма. Тогава имаше ден, в който си признаваш чувствата към човека, когото тайно харесваш. Обясняваш се на гаджето как е единственото ценно нещо на света, въпреки че след няколко месеца връзката ще приключи. Тогава дори може да се завърти и нов, неочакван романс.
Колкото и идеалистично да бе в юношеските години, то когато пораснеш, разбираш, че любовта е нещо по-специално. Толкова хора я търсят през целия си живот, а други я намират бързо. Но веднъж докоснал се, човек разбира същината ѝ. Точно тогава осъзнаваш и че няма как да издигнеш специален ден за почит на любовта, а трябва да го правиш ежесекундно.
Това е и причината мнозина да отричат Св. Валентин. Обаче моето тълкуване е малко по-различно. Щом има ден за любов, защо да не я отбележим? Тук нямам предвид да взимаме под внимание маркетинговите трикове за купуване на определени и скъпи подаръци. Любовта между двама души, между семейства и близки, може да бъде показана по много различни начини.
Моята идея включва организиране на специални и запомнящи се моменти, без дори да присъстват сърчица или цветя. Е, ако искате по-задушевна атмосфера – да, добавете ги. Въпросът е, че не е задължително. На този ден имате пълната свобода да експериментирате и да изразявате себе си, чувствата си и връзката си. Ето това е специалното на празника и на това трябва да обърнем внимание.
