Ако не на живо, то поне по филмите сте виждали цигански катун. Като свършат придобивките и възможността за прехрана на едно място, стягат каруцата и потеглят към ново, по-надеждно. От историята помните и номадските племена – и те са мобилни. Смята се, че номадството е възникнало още по времето на първобитнообщинния строй, когато събирачеството се превръща в основен поминък и начин за преживяване – с две думи придвижваш се след плячката. Дали ще е дивеч, риба и т. н. Като свършат ресурсите на едно място – отиваш на ново, неразработено и с потенциал. И започваш да го екплоатираш, после пак и пак.
Сетих се за тия племенни и етнически порядки в последните дни покрай масовото преселение на структури от партията на Меглена Кунева към новия и обещаващ, поне според платените социолози, политически проект на Николай Бареков. Така поне твърди той. Цели организации си стягали багажа от партийните офиси на Кунева и отивали при новоизлюпения политик. С каква цел? За благото на народа? Защото виждат в Никиту повече потенциал да оправи делата народни? Неееееееееее. За келепир. Заради същото онова, което са преследвали първобитните – плячката. Когато виждаш, че на едно място тя вече е невъзможна, отиваш да разработваш нова мина, вероятно не само срещу обещания за влизане в следващ парламент, а и срещу доста сериозни финансови аргументи.
Е, нищо ново под слънцето. И може би нямаше да е лошо. Какво лошо има в това да си преследвач и търсач, за да се прехранваш. Въпрос на оцеляване и други такива битовизми. Нищо – ако плячката не бяхме всички ние. Само че и плячката е на изчезване – при такива ловци, се топи с бясна скорост. Да му мислят номадите.