Ех, на баба манджите! Колко човека сте чували да въздъхват по този начин? Никой не може да готви като баба, никой не ти угажда на кулинарните желания повече от баба и няма къща, от която да си тръгваш с толкова издут корем, с какъвто си тръгваш от дома на баба. Винаги има допълнителна порция, винаги всичко е домашно приготвено и ароматно. Повечето от вкусотиите ти напомнят за детството и летата, които си прекарвал в къщата на баба.
Може би това е и причината винаги да въздъхваме с носталгия по бабините гозби, не мислите ли?. Вкусът и ароматът им ни връща назад в миналото, когато бяхме безгрижни деца и по цял ден играехме игри и се прибирахме умрели от глад. Още от вратата ни лъхваше приятен аромат и разбирахме, че вечерята е почти готова. Ммм, колко ни се услаждаше тогава!
Спомени, спомени… събуждат ли се подобни и у вас, когато отидете вече пораснали на гости на баба? Когато опитате пак нейната специална пупара за юнаци, папатник за шампиони и макарони на фурна за… най-послушните например.
Не знам за вас, но мен ме налегнаха толкова много спомени, докато пиша този пост, че мисля още довечера да погостувам на баба си.
